57 украински бежанци са потърсили общината за помощ от началото на руската инвазия

Натискът се засилва, всеки ден настаняваме хора, отчетоха от координационния център към кметството

От там се надяват да се вземе бързо решение за облекчаване на процедурите за получаване на статут за бежанците, тъй като без такъв те нямат достъп до образование, здравеопазване и трудов пазар

57 украински бежанци са потърсили Община Пловдив за помощ от началото на руската инвазия в родната им страна. Всички те вече са настанени, но свободните места в определените за бягащи от ужаса на войната бази намаляват.

Актуална информация за ситуацията с бежанския поток предостави Координационното звено към кметството, което бе сформирано миналата седмица.

„Получаваме десетки сигнали за търсещи и предлагащи помощ. Натискът се засилва. Цял уикенд сме настанявали хора, като непрестанно решаваме сложни или странни проблеми. Като например да осигурим грижа за бременна жена в деветия месец”, съобщи днес зам.-кметът по спорт и социални дейности Георги Титюков.

Той допълни, че Младежкият център вече е пълен, като последно там са били настанени 4 жени с две деца. „Местата за настаняване намаляват, изчерпват се. Надяваме се повече хотелиери се включат в програмата на Министерството на туризма. Иначе ще ни бъде много трудно да се справим”, добави Титюков.

Той разкри, че в Младежкия център скоро ще стартира курс по български език, в който свободно могат да се запишат всички бежанци от Украйна, които искат да се социализират по-бързо.

Заместник-кметът по образование Стефан Стоянов не скри надеждата си Министерски съвет да вземе бързо решение за облекчаване на процедурите за получаване на статут за бежанците от Украйна, тъй като без такъв те не могат да бъдат вкарани в образователната система, не могат да работят или да получават медицински грижи, освен спешна медицинска помощ.

„ Колко бързо бежанците ще могат да получават статут? Това е големият въпрос, който седи пред нас в момента. За да ги запишем в училищата и детските градини, те трябва да имат статут. Сега процедурата е дълга и тромава и отнема между 3 и 6 месеца”, каза Стефан Стоянов. Той подчерта, че места в училищата и детските градини за бягащите от войната в Украйна ще бъдат осигурени. И добави, че общината няма идея да бъдат разкривани групи само за украински деца, за да не бъдат сегрегирани те. По негово мнение групите трябва да са смесени, за да се адаптират бежанците по-бързо.

От Координационния център уточниха, че украинските граждани могат да подават заявление за закрила в сектор Миграция, в сградата на Второ районно. В момента, в който това заявление бъде подадено, те придобиват здравни права.

„До този момент нито един медицински специалист и нито едно лечебно заведение не е отказало медицинска грижа на нуждаещ се бежанец. Но трябва да има нова система за адаптирането на тези хора”, смята шефът на дирекция Здравеопазване Калин Калинов. Той припомни, че при всяко едно лечение или медицинска манипулация е важен не само човешкият фактор, в случая медицинското лице, но и финансовият. Медиците могат да обслужат нуждаещ се от здравна грижа безвъзмездно, но всяка манипулация носи след себе си разход за конкретната болница, който няма да се покрива от здравната каса. А това води до рискове от фалит на лечебни заведения.

Калинов се спря и на друг неясен момент по интегрирането на бежанците от Украйна- имунизационният им статус.

„ Има разминаване между българския и украинския имунизационен календар. А това създава проблем при евентуален прием на деца в детски градини и училища. Още повече, че много от хората ще бъдат без имунизационни паспорти, тъй като са избягали от ужаса на войната с една драха на гърба си. Този казус също трябва да бъде решен на експертно ниво”, заяви Калин Калинов.